Всъщност, когато работодателят на Бойко Ноев – Цветан Василев, е

Всъщност, когато работодателят на Бойко Ноев – Цветан Василев, е дал единствено няколко дни преди този момент също две нагласени тв „ изявленията “ – освен това едното при сътрудника на Държавна сигурност Веселин Дремджиев и приказва по „ тематиките “ по които приказва и Ноев, нещата напълно си идват на мястото – очевидци сме на следващата хибридна офанзива, проведена от дуета Василев-Гебрев. Който дует отмъкна един от най-големите военни фабрики на Балканите – „ Дунарит “ под носа на страната, след това се опита да пришие тази кражба на други, а седем години по-късно още води война с хората, които се пробваха да попречат на далаверата им и продължава да хвърля прахуляк в очите на обществото.

Вчера в „ Лице в лице “ по бТВ Бойко Ноев се загрижил за „ Лукойл “ и тръби в ефир по какъв начин това било стратегическо дружество и страната трябвала да си го „ откупи “ назад и да управлява производството.

Първо, това е чиста проба върховен цинизъм. Защото същият Ноев беше министър в държавното управление на Иван Костов, а това държавно управление извърши едно от най-големите национални изменничества в новата ни история, подарявайки „ Нефтохим Бургас “ точно на съветската страна и „ Лукойл “. При това го подари за мижавите 101 милиона $, от които единствено 81 милиона бяха платени дейно, а тогава по най-груби сметки цената на „ Нефтохим “ възлизаше на най-малко 1.5 милиарда $! И в случай, че за съпоставяне няколко години по-късно по-малката по размер на произвеждане сръбска рафинерия NIS, беше продадена седем пъти по-скъпо. Така че вместо в четвъртък вечер Цветанка Ризова да го гледа мъдро и да кима, не беше зле да го попита за какво неговото, на Бойко Ноев държавно управление, извърши това изменничество и връчи в ръцете на руснаците енергийни лостове за въздействие, от които повече от две десетилетия България към момента не може да се отърве, та са постанова в този момент да си „ откупва “ „ Лукойл “. Защото помним, че тогава Костов хариза освен „ Нефтохим “ на руснаците, ами остави в ръцете на съветски „ предприемач “ в добавка и държавната „ Петрол “, с нейните 80 петролни бази и 445 бензиностанции в цялата страна… Тоест на процедура „ демократа “ и „ евроатлантика “ Костов даде на Русия цялостния надзор върху горивата в България.

Второ, съгласно Ноев в този момент имало „ подправен евроатлантизъм “ от страна на Борисов и Пеевски и това си личало от желанието им за премахването на „ някаква си дерогация “, освен това незабавно. Ти да видиш! Ето го и разковничето за какво Бойко Ноев и сходните му, дефилират из студиата тези дни. Защото тъкмо премахването на „ някаквата си дерогация “, за което упорстват Пеевски и Борисов, в действителност стяга чепика на русофилите в България. Обяснимо, защото в този момент облагите от преработката на съветския петрол остават за Русия, която с тях финансира нашествието си в Украйна и точно това кранче се пробват да спрат Движение за права и свободи и ГЕРБ в лицето на Пеeвски и Борисов.

Така че когато Бойко Ноев приказва (а посредством него и менторите му Цветан Василев и Емилиян Гебрев), алената ефирна лампа незабавно светва за феновете с надпис „ Говорит Москва “. И освен светва, само че и напомня на обществото доста нелицеприятни обстоятелства от биографията на Ноев, Василев и Гебрев, още веднъж свързани с Русия и съветското въздействие у нас върху стратегически за националната ни сигурност обекти.

Защото сагата „ Дунарит “, в която това трио има съществена роля, ще остане в учебниците като образец по какъв начин с незаконно мислене, безочливост и медиен комфорт, можеш да присвоиш всичко в страната. И би трябвало непрекъснато да бъде припомняна всякога, когато някой от тримата приятели заприказва за „ съветско въздействие “ и хибридства безнаказано по тази тематика под благосклонния взор на Лора Крумова, Цветанка Ризова или на някой различен „ самостоятелен “ публицист.

Историята е къса, само че по тази причина пък съдържателна. През 2015г. Василев подари на съветския олигарх Константин Малофеев, посредством пионката му Пиер Луврие, вкупом „ Дунарит “, „ Авионамс “, БТК, НУРТС, ГАРБ и Фърст диджитъл – т.е. активи за над милиард евро добити с пари на изгорелите инвеститори в КТБ, против 1 евро, а когато подлата им скица беше разкрита, активите се насочиха към друго подставено лице на Малофеев – Дмитрий Косарев. След като обаче в медиите изтече абсурден контракт сред Василев и Косарев, че задачата е била всичко да бъде продадено, а облагата – разграничена сред тях, през 2016г. на сцената излезе Гебрев, представян като „ ново “ лице – вложител, на който да бъде харизан „ Дунарит “. От тогава та и до ден сегашен Гебрев твърди, че бил „ притежател “, което правно по никакъв метод не може да се случи, защото акциите на сдружението са запорирани още през 2015-та от страната в лицето на КПКОНПИ и Национална агенция за приходите и няма по какъв начин да му бъдат „ продадени “ от който и да било. Но вместо всички да питат по какъв начин по този начин Гебрев присвои „ Дунарит “ благодарение на Василев без никакво съображение, новият „ притежател “ пробутва към този момент седем години на обществото – персонално и посредством представители като Бойко Ноев, скалъпената версия, че бил токсичен през 2015г. точно поради интереса си към русенския цех. Нищо, че даже Христо Грозев от уеб страницата „ Белингкат “ от дълго време посече лъжите на Ноев и съобщи, че в отравянето на Гебрев са забъркани съветските секрети служби, само че това е станало не поради „ Дунарит “, а поради недоволството на съветската страна и на негови съперници, от комерсиалната активност на Гебрев (фирмата „ Емко “ на Гебрев е била снабдител на оръжие за Украйна).

Колкото до „ подправения “ евроатлантизъм, в който Бойко Ноев упреква Пеевски и Движение за права и свободи (съвсем в стила на комунистическите сътрудници – без доказателства), задоволително е да си напомним какво направи тази партия в лицето на Пеевски единствено за последната година и какво направи самият Ноев, да не приказваме за менторите му. За последните е ясно – нищо не направиха, само че за Пеевски и Движение за права и свободи  списъкът е доста дълъг. Защото точно с подписа на Пеевски България даде и продължава да дава на Украйна въоръжение, с помощта на него страната ни си върна контрола върху нефтеното пристанище „ Росенец “, с негово ефективно присъединяване въпросната дерогация от възбраната за импорт и преправка на съветски нефт най-сетне ще бъде прекъсната, на Пеевски са и сигналите до прокуратурата и ДАНС по отношение на съмнителните придобивания на български парцели от руснаци, отново негов е законът за ограничение на корозивните съветски капитали в България и така нататък и тъй наречените Все неща, които освен не са „ подправен евроатлантизъм “, само че и крепко бъркат в здравето на отявлените русофили.

Така че толкоз за Бойко Ноев, за хибридните му глупости и за харченето на скъпо ефирно време. А кой заплаща масрафа за него, не е мъчно човек да се досети – същите хора, които толкоз години отклоняваха вниманието на обществото от личните си обири и от личната си обич към Русия, пришивайки ги на други. Но номерът им от дълго време към този момент не минава.

blitz.bg